Погледнете началото на който и да е абзац в печатна книга и ще видите малко празно място: отстъпа. Изглежда като нищо — и общо взето, е точно това. Това е мястото, където някога е стоял знак.
Знакът е пилкроуто, ¶ — обърнатата и удвоена буква, която текстообработващите програми все още показват, когато поискате да разкриете скритите знаци. Дълго време в историята на писмеността той изобщо не е бил скрит. Стоял е в началото на нова мисъл, често изписан в червено, и е казвал на читателя, че един довод е приключил и е започнал друг.
Буква, превърнала се в знак
Пилкроуто започнало като буква. Писарите, които пишели на латински, отбелязвали нов раздел — capitulum — с C, а с вековете към C се добавила вертикална черта, после и втора, а вътрешността му се запълнила, докато то престанало да прилича на буква и заприличало на малко черно знаме.1 Често го добавял след написването на текста друг човек, с друго мастило: рубрикаторът, чиято работа била да добавя червеното.
Именно това разделение на труда довело до неприятностите. Писарят оставял място в началото на всеки раздел, което рубрикаторът да запълни. Когато се появил печатът, печатарите запазили обичая: набирали черния текст и оставяли място, за да може някой по-късно да добави червените знаци на ръка. А ръцете все по-често не идвали.2 Книгите излизали с празни места. Читателите свикнали с тях. Накрая празното място станало самият знак.
Отстъпът като призрак
Намирам тази история за една от най-трогателните в историята на страницата. Всеки абзац с отстъп, който някога сте чели, носи в началото си малка липса — очертанието на червен знак, който никой не е изрисувал. Петстотин години четем призрака на пилкроуто и го наричаме бяло пространство.
Тези страници връщат малко от червеното. Номерът на всеки абзац от есето стои в полето, отпечатан с второто мастило, а първите думи на всяко есе са в червено — така, както рубрикаторът би отбелязал началото на текста. Не става дума за носталгия. Номерът е полезен: позволява на читателя да посочи точното място, с което не е съгласен. Подозирам, че именно за това са служили червените знаци винаги.
Бележки
-
Думата има своя дълга история през френския и английския, тръгнала от гръцката дума paragraphos — знак в полето. Когато стигнала до английския, се била превърнала, наред с други неща, в „pylcrafte“. Тогава правописът бил по-свободно занятие.
-
Сметката била проста. Черният текст можел да се отпечата стотици пъти за час; червените знаци трябвало да се изрисуват един по един. Едното било евтино, другото — не, и евтиното надделяло.
|