За късните отговори на писма

1Една читателка ми писа през март за есето ми за ферибота. Беше израснала на отсрещния бряг и си спомняше сирената по друг начин: два кратки сигнала, каза тя, а не един продължителен, и то само в мъгла. Писмото ѝ беше внимателно и щедро, три страници — от онези, за които човек отделя цяла вечер. Отговорих ѝ миналата седмица. Вече е юли.

2Искам да ѝ се извиня тук, публично, защото заслужаваше по-бърз отговор. Искам също да кажа защо не съм сигурна, че е заслужавала по-скорошен.

Темпото на нещата

3Повечето съобщения днес сякаш очакват отговор още в мига, в който са изпратени. Едно такова писмо като нейното иска нещо друго. Беше написано бавно, съвсем съзнателно, и тази бавност беше част от посланието му: Помислих върху това и бих искала и ти да помислиш. Отговор, написан още същата вечер, щеше да е учтив. Но щеше и да представлява своеобразен отказ — начин да приключа въпроса, вместо да се заема с него.

4Затова се заех с въпроса. Върнах се към ферибота. Попитах палубния моряк за сигналите в мъгла, а той ме погледна така, сякаш го бях попитала дали лодките се носят по водата, и после дълго ми обяснява, че тя е била права.¹1Два кратки сигнала в мъгла, един дълъг при отплаване в ясно време. Есето е поправено — с бележка. Поправките са най-полезните писма, които получавам, и на тези отговарям най-бързо. Попитах двама от старите плувци; те не бяха съгласни нито помежду си, нито с нея. Прочетох пристанищните наредби — те не изясняват нищо и са много дълги. Когато ѝ отговорих, вече имах по-добър отговор от онзи, който щях да изпратя през март, и три нови въпроса, които да добавя накрая.

Едно малко правило

5Не искам да превръщам собствената си неорганизираност в добродетел. На някои писма трябва да се отговори веднага и и за тях съм се проваляла. Но започнах да спазвам едно правило, заето от приятел, който държи книжарница: на бързо съобщение отговаряй бързо, на бавно писмо — бавно, и никога обратното.

6В отговора си тя написа, че моето писмо пристигнало сутринта на първия топъл ден за годината. Каза, че си е струвало чакането. Подозирам, че просто беше любезна. Но писмото ще си го запазя.

Бележки

1. Два кратки сигнала в мъгла, един дълъг при отплаване в ясно време. Есето е поправено — с бележка. Поправките са най-полезните писма, които получавам, и на тези отговарям най-бързо. ↩