Бележки

Мъжът с калъфа за виолончело отново беше във влака в 23:52. Спеше още от първата гара, както и преди, с едната ръка върху калъфа, сякаш той можеше да си тръгне без него. Вече съм го виждала четири пъти и нито веднъж не съм го виждала буден, а реших, че не искам да знам къде свири. Някои редовни пътници е по-добре да си останат като времето.

След есето за кухненския ми часовник читателите ми изпратиха разкази за собствените си часовници, които не показват точното време: избързват, изостават, а в един случай нарочно вървят наобратно. Най-честото отклонение е пет минути. Рекордът е двадесет и две — държи го читателка, която казва, че никога не е закъснявала и никога не е знаела колко е часът. Няма да публикувам имена. Всеки от тези часовници е семейна тайна.

Големият часовник в залата на гарата прави нещо, което до тази пролет никога не бях забелязвала: секундната стрелка обикаля циферблата с леко избързване, после спира в началото на минутата и чака, съвършено неподвижна, сигнал отнякъде другаде. После минутната стрелка подскача и часовникът отново тръгва. Той отмерва времето, като за кратко греши, а после се съгласява. Мога да си представя и по-лоши начини да живея.

През нощта студеният вятър се спусна от платото и до сутринта нивото в пристанището беше с двадесет сантиметра по-ниско, отколкото обещаваше таблицата. Старите стъпала край рибния пазар бяха покрити със зелена ивица, каквато никой не беше виждал от миналата зима. В единия ъгъл на таблицата на приливите и отливите, на прозореца на канцеларията, беше залепена с тиксо ръкописна бележка — все същите три думи, както винаги. Едно момче ги преписваше в тетрадка. Не го спрях.

Тази седмица купих употребяван сборник с есета за цената на едно кафе. По полетата му са писали трима различни читатели в продължение на сякаш петдесет години: единият — с писалка, все с въпросителни; другият — с молив, подчертава и пише „да“; а третият — с химикалка, поправя останалите. Читателят с химикалката винаги е прав и най-малко го харесвам. Книгата само печели от присъствието и на тримата.

Пекарната зад пазара е затворена в неделя. И все пак в девет и четвърт се отварят два прозореца на улицата, остават отворени цяла минута и пак се затварят. Наблюдавах това три недели поред. Никой не чакаше хляб. Чакаха камбаната, по навик, а когато тя не зазвъняваше, се връщаха към сутрините си леко разочаровани и, струва ми се, малко успокоени, че седмицата си има очертания.

Докато разчиствах едно кухненско чекмедже, намерих автобусно разписание от 2009 г., сгънато на осем и меко като плат. Всички линии, посочени в него, все още се движат. Нито една не се движи по същото разписание. Автобус № 14 някога тръгваше в седмата минута след всеки кръгъл час; сега тръгва в дванайсетата. Някъде между двата часа се е състояла среща и пет минути от сутрините на всички са били преместени, а никой не помни да се е съгласявал с това.

Една читателка, израснала на отсрещния бряг, ми писа, за да каже, че в мъгла фериботът подава два кратки сигнала, а не един продължителен. Палубният моряк го потвърждава. Продължителният сигнал е за ясни утрини. Поправих есето и съм благодарна: нищо не доказва така, че някой е прочел до края, както една поправка.